България е привлекателна бизнес дестинация по обясними причини. Страната ни е в Европейския съюз, работната ръка е сравнително евтина, корпоративният ни данък е само 10%, данъкът дивидент е само 5%, а и осигуровките за заплати на служителите, са също много достъпни.

Освен всичко това, самото откриване на фирма на чужди граждани в България е сравнително лесно. Или поне беше. Последните промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, усложниха доста нещата. След тези промени откриването на набирателна сметка за фирми на чужди граждани стана трудно, а за граждани на трети страни (такива, които не са граждани на ЕС) стана почти невъзможно.

Откриване на набирателна сметка на чужденец

Набирателната сметка е банкова сметка, която се открива на името на новоучредяващото се дружество с една единствена цел – в нея да бъде внесен капиталът на фирмата.

Управителят на бъдещото дружество е този, който трябва да открие набирателната сметка, а всеки от съдружниците следва да внесе своя дял от капитала в дружеството. Възможно е това да стане и с изрично нотариално заверено пълномощно.

Какъв всъщност е проблемът с откриването на набирателни сметки на чужди граждани? След промените в ЗМИП, банките трябваше да въведат доста по-строги критерии за одобрение на физическите лица собственици и управители на нови фирми в България. Всяко физическо лице, което фигурира във фирмата, било то като управител или собственик, минава щателна проверка през системата на банката преди да бъде одобрен за откриване на сметка.

Истината е, че никой не знае какви точно са критериите, затова е и трудно те да бъдат покрити най-вече от граждани на трети страни.

На практика стана почти невъзможно за хора, които не са от ЕС, да открият фирма в България.

За граждани на Европейския съюз все още е по-лесно да регистрират фирма в България, но дори за тях няма никаква гаранция и може да получат отказ за откриване на набирателна сметка, а това блокира и самия процес по регистрация на фирма.

Едно от неприятните неща в този случай, е, че за да може изобщо да се кандидатства за откриване на сметката, трябва документите за фирмата да са изготвени. Най-често те са и двуезични, а повечето клиенти не искат да заплащат за услуга, от която не е сигурно, че ще получат краен резултат.

Така възниква проблемът, че предоставящият услугата най-често ще трябва да изготви документите безплатно и да ги подаде в банка чрез пълномощно или заедно с клиента, тъй като често езиковата бариера е проблем за служителите в някои банки.

Като оставим този проблем настрана, процедурата за регистрация на фирма от чужденци в България е същата като за български граждани. Разбира се, има своите специфични особености, които ще разгледаме в следващите редове.

Как чужеденец може да открие фирма в България?

Процесът започва като при всяко друго откриване на фирма – с изготвяне на необходимите учредителни документи за регистрация на фирма.

Важно е да се отбележи, че няма нужда лицето да пребивава в България, за да открие фирма тук. Няма необходимост и да разбира или говори български език.

Когато ние изготвяме документи за регистрация на фирма на чужд гражданин, те винаги са двуезични – на български (абсолютно задължително е документите да са на български език), както и на английски. Ползите от това да има и английска версия, са очевидни – освен, че е по-авторитетно пред клиента, в общия случай това решава и проблема с нотариалната заверка на образеца от подписа на управителя, който трябва да бъде заверен нотариално.

Има нотариуси, които въпреки всичко биха изискали документът да бъде преведен от преводач на място в кантората, но повечето са съгласни преводач да бъде и лице, което не е заклет такъв, но удостоверява с подписа си, че е превел съдържанието на документа на чуждестранното лице. В общия случай двуезичната версия е достатъчна и изричен допълнителен превод не е необходим.

Чуждият гражданин следва да се идентифицира с валиден национален или международен паспорт.

Ако лицето има и удостоверение за пребиваване в България, то също може да се опише в документите, но не е задължително. Само по себе си разрешението за пребиваване не е достатъчно, тъй като то не представлява документ за самоличност според българското законодателство и нотариусът не би следвало да завери образец от подписа, в който е описано само разрешение за пребиваване без официален докуемнт за самоличност по националния закона на чужденеца.

Когато набирателната сметка е открита и капиталът е внесен и спесименът от подписа на управителя е заверен нотариално, всички документи се подават в Търговския регистър със зявление по образец А4. Ако всичко с документите е наред, фирмата следва да бъде регистрирана в рамките на 2 работни дни.

Дистанционна регистрация на фирма от чужденец

Чужденци могат да регистрират фирми в България и без да присъстват физически в страната. За целта чуждият гражданин или чуждите граждани трябва да заверят нотариално документите в страната, в която пребивават. В общия случай ролята на нотариус в чужбина за български документи изпълняват българските посолства и консулства.

Има и друг вариант за заверка на документи в чужбина и той е местен нотариус. Обикновено обаче това усложнява и оскъпява доста процеса, тъй като местният нотариус може да завери документите само ако са на собствения му език, след което трябва да минат превод на български и легализация, което също доста удължава процеса.

Двата документа, които трябва да се заверят в случай, че ще правите дистанционна регистрация, са отново образецът от подписа на управителя, но също и пълномощно за откриване на набирателна сметка на фирмата и внасяне на капитала от името на съдружниците.

Трябва да се има предвид, че след вече споменатите промени в ЗМИП, дистанционната регистрация на фирма на чужди граждани, доста се усложни, тъй като доста банки спряха да работят с пълномощни и изискват лицето лично да присъства.

Регистрация на фирма на чужд гражданин от Profirms

Екипът ни е съдействал многократно при откриване на фирми от чужди граждани в България. Юристите ни отлично познават процеса и са наясно с всички особености и възможни подводни камъни при осъществяване на процедурата.

Извършваме пълно съдействие в хода на цялата процедура, като придружаваме клиента в избрана от него банка за откриване на набирателна сметка и попълваме всички необходими банкови документи за кандидатстване.

Документите, които ние изготвяме за нашите клиенти винаги са съпроводени от превод на английски език.

Консултираме нашите клиенти за най-бързия, удобен и евтин начин за регистрация на фирма в България в зависимост от местоположението на лицето.

Цената за регистрация на фирма на чужди граждани е различна от тази за местни лица поради многото различия, както в самия процес, така и благодарение на множеството допълнителна помощ, която указваме на нашите чуждестранни клиенти.

За всякакви въпроси и при желание за съдействие в процеса по откриване на фирма на чуждестранни лица, можете да се свържете с нас.

Настоящият материал има за цел да изясни процедурата по прекратяване и ликвидация на търговски дружества и по-специално на дружествата с ограничена отговорност. Предмет на статията ще бъде прекратяването и ликвидация на ООД и ЕООД по чл. 154, ал. 1, т. 2 и чл. 156, ал. 1 от Търговския закон. Казано на прост български език, това са случаите, в които едно дружество се ликвидира по желание на неговите собственици (при ООД) или неговия едноличен собственик (при ЕООД).

Какви биха могли да бъдат причините за доброволното прекратяване на едно търговско дружество по инициатива на неговите собственици? Обичайно това са незадоволителни резултати от стопанската дейност, разногласия между съдружниците и подобни.

Прекратяване на дружеството

Първа стъпка в процеса е прекратяване на дружеството. Съгласно чл. 154, ал. 1, т. 2 от Търговския закон, дружеството може да се прекрати по решение на съдружниците, взето с мнозинство 3/4 от капитала, ако в дружествения договор не е предвидено по-голямо мнозинство.

Законът определя мнозинство от минимум 3/4 от капитала за вземане на такова решение, като дава възможност в дружествения договор да бъде предвидено и по-голямо такова.

Това означава, че ако капиталът на дружеството е 1000 лева, за да може общото събрание да вземе решение за прекратяване, е необходимо притежателите на дялове на стойност поне 750 лева, да са съгласни.

За решението на общото събрание се съставя протокол, който се обявява едновременно с ликвидацията на сайта на Търговския регистър. В протокола се описва дневния ред на заседанието и взетите по него решения, като те са свързани със самото решение за прекратяване на търговското дружество, избиране на ликвидатор и определяне срока на ликвидацията, който не може да бъде по-кратък от 6 месеца.

Самото прекратяване на дружеството обаче не го заличава като правен субект. Това е само началото на целия процес, известен просто и като закриване на фирма. Оттук нататък предстои дружеството да събере вземанията си и да изпълни задълженията си по текущи договорни отношения, ако има такива. Това се случва в процеса по ликвидация.

Уведомяване на НАП

Изискването по чл. 77, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс казва, че преди да може да се премине към същинския процес по ликвидация на дружеството, търговецът или заявителят уведомява териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по седалището на търговеца преди подаване на съответното заявление за вписване на подлежащото на вписване обстоятелство. Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите издава на търговеца или на заявителя удостоверение за уведомяването в срок до 60 дни от постъпване на уведомлението.

Ал. 2 от същия член на същия закон казва, че удостоверението за уведомяване на териториалната дирекция се прилага към внесеното в Агенцията по вписванията заявление за вписване и е условие за разглеждането му.

След като търговецът се снабди с удостоверението по чл. 77 ДОПК, може да се премине към ликвидацията.

Ликвидация на дружеството

Самата ликвидация започва да тече от момента на обявяване на поканата до кредиторите. Съгласно чл. 267 от Търговския закон, ликвидаторът е длъжен да отправи писмена покана до кредиторите на дружеството, която се обявява на сайта на Търговския регистър. От този момент ликвидацията започва да тече.

В този период дружеството не може повече да осъществява обичайната си стопанска дейност, а ликвидаторът изготвя начален баланс и отчет, който пояснява баланса. Счетоводното отчитате на дружеството по време на процеса по ликвидация се осъществява съгласно СС № 13 – Отчитане при ликвидация и несъстоятелност.

Стопанската дейност на предприятието се свежда до операции, свързани с приключването на договорни взаимоотношения, сключени преди обявяването на ликвидацията, както и до такива, свързани с клиентски поръчки, поети преди започване на ликвидацията. Няма пречка започнатото вече производство да бъде довършено, без започване на ново такова.

Основните задължения на ликвидатора в процеса по ликвидация на търговското дружество, са свързани с осребряване на имуществото му и удовлетворяване на кредиторите.

За целта ликвидаторът встъпва в дела от и срещу дружеството, за да ги приключи и финализира текущите сделки. Нови договори с цел разширяване обхвата на търговската дейност не могат да бъдат сключвани.

В процеса по ликвидация кредиторите на дружеството имат равни права при удовлетворяването, като не е предвиден специален ред за това, тъй като се презумира, че търговецът има достатъчно имущество, за да удовлетвори всички кредитори. В случай, че това не е така и се констатира неплатежоспособност, тя се обявява и се открива производство по несъстоятелност.

Важна особеност е, че с цел защита на кредиторите, обявеното в ликвидация дружество не може да се откаже от несъбираемите си вземания преди удовлетворяването на всички кредитори.

Освен това, чл. 272, ал. 2 и 3 от Търговския закон предвижда, че ако уведомен кредитор не предяви вземането си, дължимата сума се влага в банка на негово име.

Ако има спорно вземане, имущество се разпределя само след като на кредитора се даде подходящо обезпечение.

Ликвидация на фирма, регистрирана по ДДС

Когато една закриваща се фирма е регистрирана по ДДС, то следва да се направи съответната дерегистрация по закона за ДДС. Основанието за дерегистрацията е посочено в чл. 107, т. 4, б. бб) от ЗДДС, чийто текст гласи:

„С ликвидация, освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър; правото на избор се упражнява чрез подаване на декларация в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелството; в този случай ликвидаторът (ликвидаторите) отговаря солидарно за дължимия данък през периода на ликвидацията;“

От текста на закона разбираме, че в 14-дневен срок от официалното стартиране на ликвидацията (чието начало е обявяване на поканата до кредиторите на сайта на Търговския регистър) започва да тече 14-дневен срок, в който ликвидаторът следва да подаде заявление за дерегистрация или с изрична декларация да избере дружеството да остане регистрирано по ДДС до самото си заличаване от ТР.

Ролята на НОИ в процеса по ликвидация на фирма

След обявяване на ликвидацията на фирмата в ТР, ликвидаторът следва да предприеме и действия по предаване на разплащателните ведомости и трудовите договори в НОИ по реда на чл. 5, ал. 10 от КСО. Съгласно закона, всяко дружество, което е имало служители на трудов договор, следва да предаде по съответния ред документите в НОИ.

Заявление до НОИ се подава и когато фирмата не е имала служители на трудов договор. В този случай това става на основание чл. 22, ал. 2 и 3 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. на управителя на НОИ.

И в двата случая НОИ издава удостоверения съответно за предадени и непредадени ведомости.

Разпределяне на имущество между съдружниците

Ако всички изисквания на закона са спазени и кредиторите са удовлетворени, непредявените вземания са внесени по банкова сметка, а спорните са надлежно обезпечени, останалото имущество може да се разпредели между съдружниците. Законът дава възможност както да се осребри имущество, така и отделни обекти от него да бъдат разпределени между съдружниците при условие, че не се увреждат правата на някои от тях.

Заличаване на дружеството

След като са спазени всички изисквания на закона във връзка с процеса по ликвидация на дружеството, може да се премине и към самото му заличаване от Търговския регистър.

За целта се подава заявление по образец, към което се прилагат:

  • документите, с които са били уведомени за ликвидацията известните кредитори (писма с обратна разписка, нотариални покани);
  • документите, удостоверяващи, че дължимите суми към кредиторите, непредявили вземанията си, са внесени в банка на тяхно име;
  • документи, доказващи дадените обезпечения на кредитори със спорни вземания;
  • разпределителния протокол;

Издаденото от НОИ удостоверение също се прилага към документите за заличаването, независимо във връзка с кой от двата случая е издадено.

В случай, че дружеството не е имало такива кредитори и не е разпределяно имущество, документите са стандартни – протокол от общо събрание, отчет и доклад на ликвидатора, ликвидационен баланс, декларация, че дружеството няма задължения.

Държавната такса, която се дължи при заличаването е 15 лева.

Видовете делба на съсобственост като способ за прекратяване на възникнала имуществена общност, са два – извънсъдебна (доброволна) и съдебна.

Правото на съсобственост представлява абсолютно и неограничено право, което едно лице може да упражнява върху движими или недвижими вещи. В определени хипотези е възможно две или повече лица да упражняват това свое право едновременно върху една и съща вещ.

Съсобствеността може да възникне по различен начин – в резултат на сделка (доброволна съсобственост) или в резултат на наследяване, реституция. В подобни хипотези много често между носителите на правото на собственост върху един имот възникват усложнения, свързани със свободното упражняване на правото на собственост. Поради тази причина законът предоставя право на лицата, желаещи да прекратят възникнала съсобственост, да го направят.

Това може да стане именно с делба на съсобствения имот. Целта е след извършване на подялба на общото имущество, за всеки един от съсобствениците да бъде обособена такава самостоятелна част от вещта, съответно от съвкупоността, равна на притежаваната от него идеална част в общото имущество.

Делбата бива извънсъдебна, или наречена още доброволна, и съдебна. Делението се прави в зависимост от волята на страните.

Доброволна делба

Когато всички съсобственици желаят да поделят общ имот или съвкупност от вещи и постигнат споразумение, делбата е доброволна. В този случай, тя представлява формален договор, като при делба на движими вещи на стойност над 50 лв., както и на недвижими имоти, договорът трябва да бъде писмен с нотариално заверени подписи – тази форма е форма за действителност на договора.

С договора за доброволна делба се цели прекратяване на съществуващата между страните съсобственост, като отделните идеални части, които притежават съсобствениците, се концентрират и се превръщат в право на собственост върху реално определени обекти.

Страните се договарят всеки от съделителите какво ще получи и по какъв начин. В случай че предмет на делбата е неподеляема вещ, може да бъде уговорено единият съсобственик да придобие вещта като уравни дяловете на останалите, което може да стане с пари или по друг начин (чрез задължение за издръжка и гледане, например).

Не е възможно обаче в договора за делба да бъде уговорено, че един или няколко от съделителите не получават нищо. В случай че не се постигне съгласие относно това, кой да получи вещта, предмет на делбата, има възможност тя да бъде продадена на трето лице и съсобствениците да поделят получената парична сума съразмерно притежаваните от тях дялове.

Всеки един от съсобствениците по всяко време може да поиска да бъде поделено общото имущество на обособени самостоятелни части, като принципът е удовлетворяването в натура, а ако не е възможно всички да получат реално имущество, се стига до парично уравняване.

Важна особеност при доброволната делба е, че тя трябва да бъде извършена при участието на всички съсобственици. Неучастието на някой от съсобствениците има за последица недействителността на договора.

Най-често чрез делба се поделят недвижими имоти – жилищни обекти, поземлени имоти и други. За осъществяването на доброволната делба е необходимо да бъдат набавени определени документи като скици/схеми на имотите, данъчни оценки и др., както и подписване на договор пред нотариус, след което договорът се вписва в съответната Служба по вписванията по местонахождение на имота.

Съдебна делба

Когато съсобствениците на определена вещ или съвкупност от вещи не могат да постигнат съгласие относно подялбата на общото имущество и не се споразумеят за разпределението му, се стига до т.нар. съдебна делба.

Съдебната делба представлява исково производство пред съответния съд, който решава възникналия спор между страните. Всеки един от съсобствениците може да поиска разделянето на имуществената общност, като това право не се погасява по давност. И тук задължително условие е привличането и участието на всички съсобственици, в противен случай делбата няма да породи своето действие.

Съдебната делба е едно от сложните производства, уредени от българския Граждански процесуален кодекс. Особеното в това съдебно производство е, че то е двуфазно, т.е. развива се на два самостоятелни етапа. Компетентен да разгледа делото е районният съд по местонахождение на имотите.

Първа фаза на производството (т.нар. фаза по допускане на делбата) има за цел да установи и да реши между кои страни, относно кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата.

Само в първата фаза е допустимо да бъдат повдигани въпроси и възражения като оспорване на произход, осиновяване, завещания и истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения.

Отново само в тази фаза е допустимо да се оспорва правото на някое от лицата да участва в делбата, размера на дела му или включването на определен имот в делбената маса. Първата фаза приключва със съдебно решение, в което съдебният състав се произнася относно това кои са лицата, които следва да участват в извършването на делбата, кои са имотите, които подлежат на делба, и каква е частта на всеки от съделителите.

По искане на някоя от страните съдът следва да се произнесе и относно въпроса кои имоти от кои сънаследници ще се ползват до окончателното извършване на делбата и приключване на производството, както и какви суми едните ще плащат на другите за ползването.

Решението на районния (първоинстанционен) съд по допускане на делбата подлежи на обжалване от всяка от страните пред съответния въззивен (окръжен) съд. Решението на въззивния съд от своя страна подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, в случай че са налице основания за касационно обжалване.

След като решението по допускането на делбата влезе в сила, се пристъпва към втората фаза – извършването на съдебната делба. В тази фаза на производството могат да бъдат решени със силата на присъдено нещо спорове, възникнали между съделителите, във връзка с общото имущество.

Такива могат да бъда спорове относно поети от някой от съделителите разходи за поддръжка или подобрение на вещта, за платени задължения, за събирани плодове, както и всякакви други искания за сметки, които са се породили между участниците в делбата по повод общото имущество.

Важно е да се знае, че тези искове за сметки могат да бъдат предявени в първото по делото съдебно заседание във втората фаза. Ако не го сторят до края на това първо заседание, правото да се предяви такъв иск в това производство се губи.

В практиката обикновено във втората фаза се назначава съдебно-техническа експертиза която да отговори на въпроса дали дадени имоти са поделями или не, с други думи може ли за всеки един от съделителите да бъде обособен отделен недвижим имот, съответстващ на протежаваната от него идеална част, да даде оценка на делбените имоти и да представи различни варианти за групиране на делбените имоти, в случай че са повече.

В зависимост от естеството на имотите съдът прибягва до различни способи за прекратяване на имуществената общност и за обособяване на индивидуални обекти на правото на собственост. Когато имуществото е достатъчно и всички съделители могат да получат в дял обособени имоти, съдът изготвя проект за разпределителен протокол.

Имотите може да не са еднотипни, може да не са с еднаква квадратура, като от значение е те да могат да се ползват самостоятелно без значителни преустройства. Проектът се представя на страните, които могат да възразят във връзка с начина на разпределение или изготвената оценка от вещото лице.

След като решението по разпределителния протокол влезе в сила, съдът призовава страните да теглят жребий. Според ГПК, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно, съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий.

Съдебната практика постановява, че невъзможност за теглене на жребий  по смисъла на ГПК е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни. Голямо неудобство за образуване на дялове по смисъла на ГПК е налице тогава, когато всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения.

Имоти, включени в делбената маса, които са неподелями, се изнасят на публична продан (по реда на принудителното изпълнение), в която всеки един от съделителите може да вземе участие. Получената в резултат на т.нар. осребряване сума се разпределя между съделителите съобрано притежаваните от тях дялове в общата вещ.

В тази връзка е важно да се определи кои имоти са неподелями. Урегулираните поземлени имоти са неподелями, когато не могат да бъдат обособени като отделни имоти при спазване на нормативните изисквания на Закона за устройство на територията.

При земеделските земи, които са извън регулация, не се допуска разделяне на нивите на части, по-малки от 3 декара, на ливадите на части, по-малки от 2 декара, и на лозята и овощните градини на части, по-малки от 1 декар.

Относно жилищните имоти, ЗУТ постановява, че съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преусатройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи.

Отново според ЗУТ, за да бъде самостоятелен обект, жилището трябва да има самостоятелн вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненси бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.

Ако може да бъде извършено незначително преустройство без неудобства, по-големи от обикновените, главният архитект на общината (района) по предложение на съда и в определен от него срок одобрява инвестиционен проект или издава мотивиран отказ, като при наличие на техническа възможност, доказана с инвестиционен проект, се одобрява и повече от един вариант за делба.

Продажба на ЕТ

Екипът ни от юристи предлага извършването на тази услуга. За повече информация, можете да се свържете с нас по удобен за Вас начин.

В този материал ще разгледаме прехвърлянето на фирмата на едноличен търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по чл. 15 от Търговския закон. Това е начинът за прехвърляне на фирма на едноличен търговец, при който за разлика от капиталовите търговски дружества нямаме дружествени дялове, посредством които да се прехвърли дружеството. Този способ обаче може да се приложи и за дружествата с ограничена отговорност. Ще разгледаме двата обичайни варианта – продажба на ЕТ на дружество и на физическо лице.

Още от блога: Превърни идеята си в бизнес

Прехвърляне на ЕТ на ЕООД/ООД

Този вид прехвърляне на едноличен търговец става посредством нотариално заверен договор за покупко-продажба на предприятие на ЕТ съгласно чл. 15 от ТЗ. Преди да се премине към вписване на сделката в Търговския регистър, следва едноличният търговец да уведоми съответната териториална дирекция на НАП по седалището на търговеца за прехвърлянето на предприятието във връзка с чл. 77 от ДОПК. Във връзка с това уведомяване на НАП, Агенцията по приходите издава удостоверение, което е необходимо за вписване на сделката по прехвърлянето в Агенция по вписванията.

От страна на дружеството с ограничена отговорност, което ще бъде в ролята на купувач, се изисква общото събрание/едноличният собственик на капитала, да вземе решение за закупуване на предприятието на едноличния търговец. След взимането на това решение и сключването на договора, следва сделката да се впише по партидата както на приобритателя, така и на отчуждителя. За целта, при сключване на договора, се избира една от двете страни, която да се заеме с вписването в Търговския регистър.

Важно за отбелязване обстоятелство, е защитата, която предвижда търговският закон по отношение на кредиторите на отчуждителя. Тя се изразява в обстоятелството, че ако не е договорено друго между страните, то очтуждителят и правоприемникът отговарят солидарно до размера на получените права.

Също така кредиторите са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието за своите вземания. Правоприемникът управлява отделно прехвърленото предприятие в срок от 6 месеца, в който всички кредитори, на която и да е от двете страни, без обезпечени вземания, възникнали преди датата на сключване сделката, могат да поискат удовлетворяване или обезпечение на вземанията си.

Прехвърляне на ЕТ на физическо лице

На практика такава сделка е невъзможна за сключване. Търговско предприятие може да бъде прехвърлено единствено на лице, притежаващо качеството търговец, а физическите лица не са такива. Ето защо, в такива случаи се прибягва до едновременното подаване на две заявления по образец – В1 за вписване на сделката по прехвърлянето и А1 – заявление за първоначално вписване на едноличен търговец.

Това всъщност е и единствената разлика, когато говорим за прехвърляне на предприятието на ЕТ на капиталово дружество и на физическо лице. Всички останали стъпки от процедурата, която описахме по-горе, важат и тук без изключения.

Увеличение на уставния капитал

Екипът ни предлага пълна услуга по увеличаване на капитала дружествена с ограничена отгоровност. За оферта и повече информация, свържете се с нас.

Капиталът в дружеството с огранична отговорност е константна величина. Възможно е да се променя само по определен в закона ред – може както да се увеличава, така и да се намалява. Тази промяна неминуемо е свързана с промяна и на дружествения договор или учредителния акт, защото капиталът фигурира там.

Увеличението на капитала не означава непременно, че в дружеството влизат нови средства и имуществени права, защото увеличението може да бъде номинално, т.е., че няма да постъпят нови средства, а увеличаването на капитала става за сметка на имуществото на дружеството. При ефективното увеличение може да се говори за постъпване на нови средства във фирмата. Те могат да дойдат както от настоящите съдружници, така и от новодошли такива.

Още от блога: Искате да печелите добре? Не правете тези грешки.

Предпоставки за увеличение на капитала

Предпоставките за увеличаване на капитала могат да бъдат много и различни – необходмост от нови средства, за да се разшири производството, за да се подобри имиджа на дружеството – придобива по-голяма тежест и респект, гаранционната функция се увеличава. Една от основните фукнции на капитала, е именно тази – да гарантира на бъдещите кредитори на дружеството, че същото има средства да обезпечи евентуалните си задължения.

Затова много специалисти в областта на търговското право се обявиха против промяната в закона, която намали изискването за минимален капитал в дружествата с ограничена отговорност от 5000 лева на 2 лева. Това до голяма степен обезсмисля именно тази негова основна функция – гаранционната.

Поради тази причина ние съветваме клиентите си да не регистрират фирми с капитал от 2 лева, което освен че изглежда несериозно, е и предпоставка за останалите участници в оборота да гледат с недоверие на фирма, основана на базата на 2 лева, което реално е стартиране на бизнес без капитал.

Увеличението на капитала винаги е свързано с решение на общото събрание или с решение на едноличния собственик на капитала при ЕООД. Това решение следва да се изпълни като се впише в търговския регистър протоколът от същото, като към заявлението по образец А4 се прилагат още доказателства за увеличения капитал, както и актуализираният дружествен договор/учредителен акт.

Начини за увеличение на капитала

Три са основните начини, по които може да се увеличи капиталът.

Увеличаване на дяловете – става като се промени стойността им. Например от 100 лева на 200 лева, като увеличението става пропорционално на дяловете.

Записване на нови дялове. Тук вариантите са два – или настоящите съдружници записват нови дялове, или в дружеството влизат нови съдружници, които също записват нови дялове.

Само общото събрание на дружеството с ограничена отговорност може да вземе решение за промяна в капитала. Обикновено такова решение се взима с единодушие от всички съдружници. В търговския регистър трябва да се впише както самото решение, така и начина, по който е увеличен капиталът. Както при първоначалната регистрация на фирмата, така и при увеличението на капитала, е допустимо да се внесе само част от него, след което в двегодишен срок да се довнесе остатъкът.

Вписването в търговския регистър предполага увеличението да е прието, да е внесен поне 35% и да е поето задължението за довнасяне на останалата част от капитала в рамките на 2 години.

Какво представлява дружественият договор?

Многочленните дружества с ограничена отговорност се образуват въз основа на дружествен договор. Едноличните такива, от своя страна, се създават с учредителен акт, който ще бъде разгледан в отделен материал.

Дружественият договор урежда правното положение на ООД. Той е договор, който дадени лица сключват, за да поемат определени права и задължения в търсене на правен резултат – учредяване на ООД. Затова някои го наричат още учредителен договор, а други – устав.

Договорна свобода

Като всеки договор и дружественият предоставя свобода за уреждане на определени отношения. Разбира се, в Tърговския закон са заложени някои правила и ограничения, които съдружниците са длъжни да спазват, и от които не могат да се отклоняват.

Така например, съдружниците не могат да уговорят размер на капитала по-малък от посочения в закона минимален такъв, който в България е 2 лева. ТЗ предвижда и правила, които се прилагат само, ако в дружествения договор не е предвидено друго. Въпросите, които са част от задължителното съдържание не могат да бъдат изменяни или допълвани от общото събрание. В дружествения договор не могат да се уреждат отношения на ООД или на съдружниците с трети лица. Действието на договора се ограничава само между съдружниците и дружеството, а спрямо трети лица – само в предвидени от закона случаи.

Какво трябва да съдържа дружественият договор?

На първо място се посочват фирмата и седалището и адресът на управление на дружеството. Фирмата може да включва означения за предмета на дейност, името на съдружник и т.н. Седалището на ООД е населеното място, в което се осъществява управлението на дейността му.

В дружествения договор се посочва и предметът на дейност. Той е от значение най-вече за идентифициране на дружеството в участието му на пазара. Доста често, когато се открива нова фирма, предметът на дейност се описва твърде подробно и обикновено завършва с „и всяка друга дейност, която не е забранена от закона“. Това се прави с цел да не се стигне до ситуация, в която се прекрачва предметът, което би ограничило действията на управителя, който отговаря пред общото събрание.

Друг особено важен елемент в дружествения договор, е капиталът. Тъй като българското законодателство предвижда възможността при регистрация на фирма той да не бъде внесен изцяло, то в договора задължително следва да се посочат условията, при които става довнасянето. Срокът, в който може да бъде внесена останалата част от капитала, е две години от вписване на дружеството. Задължително се посочват размерите на дяловете на съдружниците, с които те участват в капитала. От тях зависи и разпределението на гласовете в общото събрание на дружеството.

Наред с посочените елементи от състава на дружествения договор, трябва да споменем и начинът, по който ще се управлява бъдещото ООД. Може да бъдат назначи един или повече управители, които могат да управляват заедно и/или поотделно. Освен това, се допуска и определяне на известни предимства на съдружниците, ако са уговорени.

Дружественият договор се приема с единодушие от учредителите, а новоприетите съдружници го приемат безусловно. Екземпляр от него задължително се представя в Търговския регистър при вписване на фирмата.

Свали безплатно образец на дружествен договор.

Процедура и необходими документи

В този материал ще Ви разясним как сами да смените управителя на собствената си фирма ЕООД и ООД. Преди да започнем с разглеждане на самата процедура, е добре да се запознаете по-подробно с длъжността управител като разгледате нашата услуга по смяна на управител. Тези от Вас, които са наясно с тази длъжност, могат да преминат направо на процедурата.

Интересно от блога: Разликите между средната класа и богатите

Кой взима решение за смяна на управителя?

Управителят се избира от общото събрание на дружеството, ако фирмата е ООД и от едноличния собственик на капитала, ако е ЕООД. Обикновено това става още със самото откриване на фирма, а впоследствие може да се сменя или да се назначават нови управители. Процедурата по смяната започва с решение на ОС/едноличния собственик.

След като се избере управителят, това трябва да се отрази и в дружествения договор/учредителния акт на дружеството (незадължително, ако в досегашния не е бил посочен). Ако просто назначаваме нов управител без да освобождаваме стария, няма проблем документите да се подадат от когото и да било от двамата. Ако обаче отписваме стария и вписваме новия, то задължително документите се подават от новия управител на фирмата.

За проведенето общо събрание/решение на едноличния собственик, се съставя протокол, в който се отбелязват взетите решения. Той се съставя лесно, като в него се отбелязва дневния ред на проведеното събрание, както и точките, които са разгледани на него. Този протокол се заверява нотариално. Задължително трябва да има точка във връзка с разглеждания въпрос относно смяната на управителя. Освен нея, трябва да има и друга, която да е свързана с изменението на дружествения договор или учредителния акт в зависимост от това дали фирмата е ООД или ЕООД (отново при условие, че в досегашния дружествен договор/учредителен акт управителят е бил изрично посочен).

След като се състави протоколът, управителят попълва изискуемите от Агенция по вписванията декларации по чл. 141, ал. 8 (задължителна) и ч. 142 (незадължителна) от ТЗ, както и такава по чл. 13, ал. 4 от ЗТР. Задължително се заверява нотариално подписът на новоизбрания управител. Така подготвената документация се подава за вписване със заявление по образец А4.

В Заявлението по образец в полето, което е за информацията, свързана с управителя, се отбелязва квадратчето „заличаване“, ако премахваме стария управител.

Някои дружества сключват с управителите си т.н. ДУК – договор за управление и контрол, който ние не ползваме, когато регистрираме фирма просто защото не е необходим.

Както и от предните статии, така и от тази очакваме да Ви даде ясна представа за процедурата и да успеете сами да се справите с нея. Тези от Вас, които имат някакъв опит с това, със сигурност ще се справят сами. Ако имате някакви въпроси във връзка с процедурата, не се колебайте да ги зададете в полето за коментари под статията.

Защо да се обърнете към специалисти за извършване на тази процедура?

Ние, от Profirms.bg,  сме квалифицирани юристи, които отлично познават тънкостите, свързани с промени от такова естество и вписването им в Търговския регистър към Агенция по вписвянията. Доверявайки се на нашия екип, Вие си гарантирате успешна реализация на процедурата, а цената, която предлагаме е изключително достъпна. Не рискувайте да получите отказ и да загубите платената вече държавна такса, а се доверете на професионалистите за бърза и качествена услуга на отлична цена.

Още от блога:

Как да регистрираме ООД?

Процедура по продажба на дружествени дялове

Документи за регистрация на ЕООД

Документи за регистрация на ЕТ

Прехвърляне на дружествени дялове – процедура и документи

Екипът ни предлага пълна услуга по прехвърляне на дружествени дялове на достъпна цена. Нашите специалисти ще изготвят и подадат в Агенция по вписванията абсолютно всичко необходимо за сделката. Виж повече тук.

В този материал ще се постараем възможно най-подробно и изчерпателно да обясним процедурата и да посочим необходимите документи за прехвърляне на дружествени дялове.

Ще Ви запознаем както с процедурата при обикновеното ООД, така и с тази при ЕООД, като освен това ще разгледаме различни варианти, при които напускащият съдружник е управител, както и вариантът, при който не е управител. Също така, ще засегнем и хипотеза, при която дялове се прехвърлят между съдружници, както и когато в дружеството влиза нов съдружник.

Ако не сте запознати със същината на дружествения дял, Ви съветваме преди това да разгледате нашата услуга по прехвърляне на дружествени дялове, за да разберете какво представляват те и за какво служат. Тези от Вас, които внимателно прочетат материала, вероятно ще могат сами да осъществят сделката и сами да направят промените в дружествения договор/учредителния акт на своята фирма, както и останалите промени, които биха могли да възникват при продажба на дружествени дялове.

Прехвърляне на дружествени дялове в ООД

Вариант, при който напускащият и постъпващият съдружник не са управители

Прехвърлянето на дружествени дялове е уредно в чл. 129 от Търговския закон. Да разгледаме най-обикновения възможен вариант, при който в едно ООД с двама съдружници, единият напуска, а на негово място постъпва нов съдружник. В този случай се изисква в дружеството да постъпи молба за приемане на съдружник от страна на новия такъв, както и молба за освобождаване от страна на настоящия. Това се обуславя от изискването на чл. 129, ал. 1 от ТЗ, в който се казва, че прехвърлянето на дялове между съдружници става свободно, а на трети лица – при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник. Това означава, че когато дял се прехвърля на външен за дружеството човек, то той подава молба за приемането му в същото.

Важно! Във връзка с промените в ТЗ от 22.12.2017 г., касаещи прехвърлянето на предприятия и дружествени дялове на трети лица, Ви уведомяваме, че при прехвърляне следва да се представи Декларация по чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 129, ал. 1 от Търговския закон от управителя на дружеството и от праводателя по договора, че дружеството няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.

След като имаме съставени двете молби, адресирани до дружеството, следва да се свика общо събрание, което да ги разгледа и да вземе решение за приемане на новия и освобождаване на стария съдружник. Решенията на общото събрание се описват в протокол, в който се посочват само две точки – разглеждане молбата за приемане на кандидат-съдружника и съответно тази за напускане на стария съдружник. Обърнете внимание, че тези решения се взимат от общото събрание в състав от настоящите съдружници. От 30.12.2016 г. този протокол следва да бъде нотариално заверен както по отношение на подписите на съдружниците, така и по отношение на съдържанието на документа.

Ако още при самата регистрация на фирмата или на по-късен етап сте отбелязали в дружествения договор, че общото събрание взима такива решения само в писмена форма, то нотариална заверка за протокола не е необходима.

След като общото събрание е взело решение за приемане на новия и освобождаване на стария съдружник, следва да се сключи самият договор за продажба на дружествени дялове между двамата. Както вероятно знаете, договорът за прехвърляне на дялове се заверява нотариално. Това гласи чл. 129, ал. 2 от ТЗ – „Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с нотариално заверени подписи на договора и се вписва в търговския регистър.“ Отново във връзка с гореспоменатата промяна, вече се заверява нотариално и съдържанието на самия договор, като 22.12.2017 г. се изискваше само заверка на подписите. Така текстът в закона вече гласи: „Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър.“

След като вече имаме и съставен договор и на теория дяловете са прехвърлени, трябва да се свика отново общо събрание на дружеството, но този път вече в състав от новите съдружници. На него те трябва да разгледат една единствена точка и тя е свързана с приемането на нов дружествен договор, който е съставен от новите съдружници.

Ако имате колабания на кой документ каква дата следва да се сложи, то знайте, че няма проблем всички да са с една дата. Обикновено се посочва датата, на която се сключва договорът за продажба на дяловете, защото при нотариуса тя следва да е днешната, а документите се изготвят обичайно в същия ден.

Това е всичко необходимо, за да се осъществи успешно прехвърляне на дружествени дялове между напускащ и новопостъпващ съдружник. Разбира се, промяната трябва да бъде вписана в Търговския регистър, за да породи ефект. Това става със заявление по образец А4, което се подава от управителя на дружеството. Не забравяйте, че управителят подава също и декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР.

Вариант, при който напускащият и постъпващият съдружник са управители

Сега да разгледаме същата сделка, но в случай, при който напускащият съдружник е управител, а постъпващият също ще бъде такъв. В първия етап няма разлика с разгледаната по-горе процедура – депозират се молби за освобождаване и приемане, свиква се общо събрание в състав от старите съдружници и се разглеждат точките, свързани с приемане на нов и освобождаване на настоящ съдружник. Пак се сключва договор и идва момент за свикване на общото събрание в новия му състав. На него се разглеждат две допълнителни точки – за освобождаване на досегашния съдружник и в качеството му на управител, както и за назначаването на новия за управител.

Тези промени се заявяват от новия управител на дружеството, но тук той подписва и няколко други документа, които са задължителни за вписване на нов управител. Разбира се, на първо място поставяме спесимена с образец от подписа на управителя, който се заверява нотариално. Освен това, се изискват и декларации по чл. 141, ал. 8 от Търговския закон, както и задължителната за всяко вписване в Търговския регистър декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР. За декларациите не се изисква нотариална заверка.

Независимо кой е Вашият вариант, помнете, че ако искате с приемането или освобождаването на съдружник да направите и някакви други промени, като например смяна на седалище и адрес на управление, или име на фирмата, или каквото и да е друго, просто следва новият състав на дружеството да го отбележи в протокола, който се съставя след подписване на договора, както, разбира се и в новия дружествен договор на фирмата.

Прехвърляне на дружествени дялове от ЕООД

Разликите тук произтичат главно от разликите между ООД и ЕООД, а те са прости – ООД е многочленно капиталово търговско дружество с ограничена отговорност, докато ЕООД е съставено само от един член, който условно се нарича съдружник. Когато се прехвърлят дялове от ЕООД, то със сигурност ще се случи едно измежду следните две – или фирмата ще има изцяло нов собственик, или ще стане ООД.

Обяснението за това е просто – ако собственикът на едно ЕООД прехвърли дяловете си на друго лице, то фирмата реално сменя собствеността си. Ако пък собственикът продаде само част от дяловете си, то в дружеството ще влезе и второ лице, което автоматично превръща фирмата в ООД. Често този процес неправилно се нарича преобразуване.

Вариант, при който едноличният собственик продава всичките си дялове

При този вариант, както вече споменахме, наблюдаваме прехвърляне на собствеността на цялата фирма. За целта собственикът взима решение за продажба на дяловете си. Решението се отбелязва в документ, който може да бъде наречен както просто „Решение на едноличния собственик“, така и „Протокол-решение на едноличния собственик“. Този момент не е от особено значение. Този протокол се заверява нотариално.

След като се вземе въпросното решение, направо се преминава към сключване на договора за продажба на дружествени дялове, който вече знаем, се заверява нотариално. Тук няма нужда от молби за приемане и освобождаване, макар и за ЕООД да важат същите изисквания за приемане на нов съдружник, също като при ООД. Подаването на молба от купувача няма как да бъде грешка.

След като се сключи договорът, вече новият едноличен собственик на капитала взима ново решение, с което освобождава досегашния управител (ако, разбира се желае) и назначава нов, обикновено себе си. Освен решение за назначаване на нов и освобождаване на стария управител, се взима и решение за приемане на нов учредителен акт на дружеството. Всичко това се отбелязва в протокол, който отново изисква нотариана заверка на подпис и съдържание, освен ако в учредителния акт изрично не е предвидено, че тези решения се взимат в обикновена писмена форма.

Всички тези промени се вписват в Търговския регистър със заявление А4, като управителят подписва и вече споменатите по-горе документи, които следва да подпише всеки управител – нотариално заверен образец от подписа, декларация по чл. 141, ал. 8 от ТЗ и декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР, като декларациите не изискват нотариална заверка.

Вариант, при който собственикът продава само част от дяловете си

При този случай, както вече споменахме, ЕООД-то ще стане ООД. Отново подчертаваме, че този процес не се нарича преобразуване, защото преобразуване тук няма.

Отново едноличният собственик взима решение за продаване на дялове, но този път само на част от тях. След като се сключи договорът за превхръялне на дялове с постъпващия съдружник, следва да се свика общо събрание, на което вече двамата съдружници с протокол от същото взимат решение за приемане на нов дружествен договор на дружеството, както и евентуалните допълнителни промени, които са настъпили по желание на двамата. Например новият съдружник също да бъде назначен за управител.

Вече знаете какви са съпътстващите документи в зависимост от това дали ще имаме нов управител – нотариално заверен образец от подписа на новия упаравител, както и декларациите по чл. 141, ал. 8 от ТЗ и чл. 13, ал. 4 от ЗТР. Ако няма да се вписва нов управител, просто досегашният вписва промените с А4, прилагайки задължителната декларация по чл. 13, ал. 4.

Такси при продажба на дружествени дялове

На 30.12.2016 г. влязоха в сила промени в ТЗ, според които на нотариална заверка подлжат и протоколите от общото събрание, съответно от решението на едноличния собственик на капитала, с които се взимат решения за продажба на дяловете, както и за смяна на управител. Заверката е както за подписите, така и за съдържанието на документите. Същото се отнася и за самия договор за прехвърляне на дяловете, който вече трябва да бъде заверен и по отношение на съдържанието на същия.

Във връзка с тези промени, нотариалните такси се повишиха и варират около 130 лева в зависимост от броя договори, които ще бъдат заверени и евентуалните нови управители, които ще бъдат назначени.

За държавата, в лицето на Агенция по вписванията, се заплаща такса в размер на 15 лева, ако документите се подават по електронен път и 30 лева, ако се входират на хартия.

Тъй като процедурата по прехвърляне на дружествени дялове изисква задълбочени познания в областта, а и опит, ние Ви съветваме да се доверите изцяло на нашия екип от специалисти за осъществяване на услугата. Ако по някаква причина възникне какъвто и да е проблем, ние ще го отстраним незабавно за наша сметка. За всякакви въпроси, можете да използвате полето за коментари под статията.

Още от блога:

Как да регистрираме ООД?

Смяна на управител – процедура

Документи за регистрация на ЕООД

Документи за регистрация на ЕТ

Как се регистрира ООД?

В този материал ще научите стъпките и документите, които са необходими, ако желаете сами да регистрирате своята фирма. Ще Ви преведем подробно през процедурата, като ще Ви предоставим напълно безплатно всеки един документ, който е нужен за регистрация на фирма – ООД.

Aко желаете екипът от юристи на Profirms да извърши тази услуга за Вас експресно, професионално и на отлична цена, можете да се запознаете с нашата услуга по регистрация на ООД. На цена от 110 лева юристите ни ще изготвят и подадат в Агенция по вписванията всички необходими документи, като ще имате готова фирма в рамките на 2 работни дни. Услугата ни включва безплатна консултация по всички въпроси, които Ви касаят във връзка с учредяването на новата Ви фирма.

Необходими документи и процедура по регистрация на ООД

Заявление

За начало, нека отбележим, че вписването на ООД се извършва въз основа на Заявление по образец А4 и се заявява от управителя/управителите на дружеството, както и от адвокат с изрично писмено пълномощно. Заявлението за регистрация на фирмата е по образец и може да бъде подадено както на хартиен носител, така и в електронна форма.

За да подадете документите по интернет, имате две възможности – или да ползвате адвокат, който има електронен подпис, или да направите такъв подпис на управителя, който да заяви вписването лично. Ако искате да подадете документите на хартиен носител, можете да изтеглите заявлението от горепосочения линк.

Заявлението и приложенията към него се подават на български език. Документите могат да се представят и на всеки от официалните езици на Европейския съюз, като в този случай те се представят заедно със заверен превод на български език.

Дружествен договор и учредителен протокол

Преди да се стигне до попълването на Заявлението, следва, разбира се, да се съставят документите на дружеството, като ние ще започнем с дружествения договор. Последвайте линка, за да научите повече подробности за това какво представлява той и какви задължителни реквизити има. Изтеглете образец на примерен дружествен договор тук.

Накратко, дружественият договор трябва да съдържа (чл. 115 ТЗ):

  1. фирмата, седалището и адреса на управление на дружеството;
  2. предмета на дейност и срока на договора;
  3. името, съответно фирмата и единния идентификационен код на съдружниците;
  4. размера на капитала, когато при учредяването не е внесен целият размер на капитала, в договора се определят сроковете и условията за внасянето му; срокът за довнасяне на целия размер на капитала не може да бъде по-дълъг от две години от вписване на дружеството, съответно от увеличаване на капитала;
  5. размера на дяловете, с които съдружникът участвува в капитала;
  6. управлението и начина на представителство;
  7. предимствата на съдружниците, ако са уговорени;
  8. други права и задължения на съдружниците.

Както вероятно знаете, минималният изискуем капитал на ООД е 2 лева, който се внася в банка по специална набирателна сметка преди подаване на документите за регистрация в ТР. Повече подробности за капитала може да прочетете тук.

Името на фирмата следва да е уникално, т.е. да няма друга такива регистрирана фирма в България. Повече информация за изискванията за името на едно ООД, можете да прочетете тук. Проверка за уникалност на името можете да направите тук.

Ако в новото дружество участва чуждестранно юридическо лице, следва да бъде представен документ установяващ съществуването на юридическото лице и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон.

Наред с дружествения договор трябва да се изготви и протокол от общото събрание на съдружниците, на което е взето решение за учредяване на новото дружество. В този случай събранието се нарича още „учредително“, тъй като на него се взима решение за учредяване на самото дружество. Примерен учредителен протокол можете да изтеглите от тук.

Ако желаете да научите повече подробности за дружествения договор, учредителното събрание и протокола, който то съставя, Ви съветваме внимателно да прочетете материалите за общото събрание и дружествения договор, към които сме поместили линкове в горните абзаци. Разбира се, винаги можете просто да заместите данните в примерните документи, които сме предоставили, но препоръчваме все пак да се запознаете, за да сте наясно какво точно правите.

Спесимен/Образец от подписа на управителя

Нататък можем да продължим с образеца от подписа на управителя/управителите, който изисква нотариална заверка. Образецът от подписа на управителя/управителите се подава на основание чл. 141, ал. 3 от Търговския закон. Не го разписвайте предварително, защото нотариусът ще изисква от Вас да го разпишете пред него. Такъв спесимен се изготвя за всеки един от управителите на дружеството.

Декларации

На следващо място трябва да отбележим задължителните декларации, които трябва да бъдат разписани от управителя/управителите – декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР и декларация по чл. 141, ал. 8 от ТЗ. Ако документите ще се подават от приносител, следва да бъде попълнена декларация по чл. 13, ал. 5 от ЗТР от същия. Когато документите се подават от приносител, Заявлението по образец (А4) трябва да бъде заверено нотариално. След попълване на досега изброените документи, сме готови да преминем към заплащане на държавната такса за регистрация на ООД в Търговския регистър към Агенция по вписванията.

Такси

По заявление за регистрация на ООД се заплаща държавна такса за вписване в ТР в размер на 110 лв., а по заявлението за запазване на фирма се събира такса в размер на 40 лв (незадължително). Съгласно чл. 16а, ал. 2, т. 3 от Тарифата при подаване на заявление за вписване на обстоятелства относно ООД по електронен път, таксата е в размер на 55 лв (от 14.02.2014 г.). При подаване на заявление за запазване на фирма (Д1) по електронен път, таксата е 20 лв.

По електронен път документи за регистрация на ООД могат да подават само адвокати, когато става въпрос за заявители, които не са управители на фирмата.

Банковата сметка, по която следва да заплатите държавната си такса, е следната: BG36 CREX 9260 3114 5494 01 – Транзитна сметка, обслужва Търговски регистър.

Предложение за регистрация на ООД

Надяваме се, че материалът Ви е бил полезен и Ви е станало ясно как сами да регистрирате своето ООД.

Ние обаче имаме не едно, а две специални предложения за Вас, с които можем да бъдем още по-полезни.

Както разбрахте, ако нямате електронен подпис, таксата за регистрация на Вашето ООД ще бъде в размер на 110 лева и ще трябва да депозирате документите си физически на гише в Агенция по вписванията.

Тук идва нашето предложение – след като сме Ви предоставили напълно безплатно процедурта и всички необходими документи за регистрация на едно ООД, Ви предлагаме и да подадем документите Ви по електронен път на цена от 50 лева. По този начин разходите по подаването на документите стават 105 лева, вместо 110 лева, но по-големият бонус в случая е, че няма да Ви се наложи да ходите до Агенцията и да се редите на опашка, за да подадете документите си, а просто ги предоставяте на нас и ние ще свършим работата вместо Вас.

Имаме и второ предложение.

Да направим проста сметка на разходите по регистрация на едно ООД.

Най-големият разход е в размер на 110 лева за държавна такса. Ако имате електронен подпис и ще бъдете управител на фирмата, таксата е 55 лева. Електронния подпис обикновено струва 70-80 лева.

Колко би струвало ние от Profirms да направим абсолютно всичко вместо Вас и отново вместо Вас да платим държавната такса и да подадем по електронен път документите? Всичко това може да се случи на цена от 110 лева + 55 лева държавна такса.

Ако желаете сами преминете през цялата процедура, то вече би следвало да знаете как.

Ако пък желаете да се възползвате от някое от нашите предложения, то просто се свържете с нас по удобен за Вас начин от менюто Контакти.

На сайта ни ще намерите още полезни материали, свързани с регистрация на фирми и всичко, което касае правното им обслужване.

Екипът на Profirms.bg е готов да отговори на въпросите Ви, които можете да задавате в полето за коментари под статията.

 Още от блога:

Процедура по продажба на дружествени дялове

Смяна на управител – процедура

Документи за регистрация на ЕООД

Документи за регистрация на ЕТ