Настоящият материал има за цел да изясни процедурата по прекратяване и ликвидация на търговски дружества и по-специално на дружествата с ограничена отговорност. Предмет на статията ще бъде прекратяването и ликвидация на ООД и ЕООД по чл. 154, ал. 1, т. 2 и чл. 156, ал. 1 от Търговския закон. Казано на прост български език, това са случаите, в които едно дружество се ликвидира по желание на неговите собственици (при ООД) или неговия едноличен собственик (при ЕООД).

Какви биха могли да бъдат причините за доброволното прекратяване на едно търговско дружество по инициатива на неговите собственици? Обичайно това са незадоволителни резултати от стопанската дейност, разногласия между съдружниците и подобни.

Прекратяване на дружеството

Първа стъпка в процеса е прекратяване на дружеството. Съгласно чл. 154, ал. 1, т. 2 от Търговския закон, дружеството може да се прекрати по решение на съдружниците, взето с мнозинство 3/4 от капитала, ако в дружествения договор не е предвидено по-голямо мнозинство.

Законът определя мнозинство от минимум 3/4 от капитала за вземане на такова решение, като дава възможност в дружествения договор да бъде предвидено и по-голямо такова.

Това означава, че ако капиталът на дружеството е 1000 лева, за да може общото събрание да вземе решение за прекратяване, е необходимо притежателите на дялове на стойност поне 750 лева, да са съгласни.

За решението на общото събрание се съставя протокол, който се обявява едновременно с ликвидацията на сайта на Търговския регистър. В протокола се описва дневния ред на заседанието и взетите по него решения, като те са свързани със самото решение за прекратяване на търговското дружество, избиране на ликвидатор и определяне срока на ликвидацията, който не може да бъде по-кратък от 6 месеца.

Самото прекратяване на дружеството обаче не го заличава като правен субект. Това е само началото на целия процес, известен просто и като закриване на фирма. Оттук нататък предстои дружеството да събере вземанията си и да изпълни задълженията си по текущи договорни отношения, ако има такива. Това се случва в процеса по ликвидация.

Уведомяване на НАП

Изискването по чл. 77, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс казва, че преди да може да се премине към същинския процес по ликвидация на дружеството, търговецът или заявителят уведомява териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по седалището на търговеца преди подаване на съответното заявление за вписване на подлежащото на вписване обстоятелство. Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите издава на търговеца или на заявителя удостоверение за уведомяването в срок до 60 дни от постъпване на уведомлението.

Ал. 2 от същия член на същия закон казва, че удостоверението за уведомяване на териториалната дирекция се прилага към внесеното в Агенцията по вписванията заявление за вписване и е условие за разглеждането му.

След като търговецът се снабди с удостоверението по чл. 77 ДОПК, може да се премине към ликвидацията.

Ликвидация на дружеството

Самата ликвидация започва да тече от момента на обявяване на поканата до кредиторите. Съгласно чл. 267 от Търговския закон, ликвидаторът е длъжен да отправи писмена покана до кредиторите на дружеството, която се обявява на сайта на Търговския регистър. От този момент ликвидацията започва да тече.

В този период дружеството не може повече да осъществява обичайната си стопанска дейност, а ликвидаторът изготвя начален баланс и отчет, който пояснява баланса. Счетоводното отчитате на дружеството по време на процеса по ликвидация се осъществява съгласно СС № 13 – Отчитане при ликвидация и несъстоятелност.

Стопанската дейност на предприятието се свежда до операции, свързани с приключването на договорни взаимоотношения, сключени преди обявяването на ликвидацията, както и до такива, свързани с клиентски поръчки, поети преди започване на ликвидацията. Няма пречка започнатото вече производство да бъде довършено, без започване на ново такова.

Основните задължения на ликвидатора в процеса по ликвидация на търговското дружество, са свързани с осребряване на имуществото му и удовлетворяване на кредиторите.

За целта ликвидаторът встъпва в дела от и срещу дружеството, за да ги приключи и финализира текущите сделки. Нови договори с цел разширяване обхвата на търговската дейност не могат да бъдат сключвани.

В процеса по ликвидация кредиторите на дружеството имат равни права при удовлетворяването, като не е предвиден специален ред за това, тъй като се презумира, че търговецът има достатъчно имущество, за да удовлетвори всички кредитори. В случай, че това не е така и се констатира неплатежоспособност, тя се обявява и се открива производство по несъстоятелност.

Важна особеност е, че с цел защита на кредиторите, обявеното в ликвидация дружество не може да се откаже от несъбираемите си вземания преди удовлетворяването на всички кредитори.

Освен това, чл. 272, ал. 2 и 3 от Търговския закон предвижда, че ако уведомен кредитор не предяви вземането си, дължимата сума се влага в банка на негово име.

Ако има спорно вземане, имущество се разпределя само след като на кредитора се даде подходящо обезпечение.

Разпределяне на имущество между съдружниците

Ако всички изисквания на закона са спазени и кредиторите са удовлетворени, непредявените вземания са внесени по банкова сметка, а спорните са надлежно обезпечени, останалото имущество може да се разпредели между съдружниците. Законът дава възможност както да се осребри имущество, така и отделни обекти от него да бъдат разпределени между съдружниците при условие, че не се увреждат правата на някои от тях.

Заличаване на дружеството

След като са спазени всички изисквания на закона във връзка с процеса по ликвидация на дружеството, може да се премине и към самото му заличаване от Търговския регистър.

За целта се подава заявление по образец, към което се прилагат:

  • документите, с които са били уведомени за ликвидацията известните кредитори (писма с обратна разписка, нотариални покани);
  • документите, удостоверяващи, че дължимите суми към кредиторите, непредявили вземанията си, са внесени в банка на тяхно име;
  • документи, доказващи дадените обезпечения на кредитори със спорни вземания;
  • разпределителния протокол;

В случай, че дружеството не е имало такива кредитори и не е разпределяно имущество, документите са стандартни – протокол от общо събрание, отчет и доклад на ликвидатора, ликвидационен баланс, декларация, че дружеството няма задължения.

Държавната такса, която се дължи при заличаването е 15 лева.