Лична отговорност при прехвърляне на фирма със задължения
Прехвърлянето на фирма чрез продажба на дружествени дялове е често използван способ за излизане от бизнес, който вече не се развива успешно или има натрупани задължения. Много предприемачи смятат, че след като вече не са съдружници или управители, отговорността за минали задължения автоматично отпада. В българското законодателство обаче това невинаги е така.
В определени ситуации прехвърлянето на фирма може да доведе до лична отговорност на управителя или собственика, включително с цялото му лично имущество. Този риск е особено сериозен, когато дружеството има задължения към държавата.
Какво означава „прехвърляне на фирма“ в правния смисъл
В практиката най-често под прехвърляне на фирма се разбира прехвърляне на дружествени дялове при ООД или ЕООД. Това включва смяна на едноличния собственик, промяна в съдружниците и обикновено смяна на управителя.
Важно е да се уточни, че прехвърлянето на дружествени дялове е напълно допустима и законна сделка по Търговския закон. Само по себе си то не е нарушение и не поражда автоматично лична отговорност.
Проблемите възникват не от формата на сделката, а от конкретния контекст, в който тя се извършва.
Кога възниква лична отговорност
Личната отговорност при прехвърляне на фирма не се основава на Търговския закон, а на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Основната разпоредба, на която НАП се позовава, е чл. 19 от ДОПК.
Съгласно този текст управителят или лицето, което фактически управлява и представлява дружеството, може да носи лична и солидарна отговорност за публичните задължения на фирмата, ако с виновно поведение е довел до невъзможност те да бъдат събрани.
Тук става дума единствено за публични задължения, като данък добавена стойност, корпоративен данък, осигурителни вноски и лихви към тях. Частни задължения към доставчици, клиенти или банки не попадат в тази хипотеза.
Прехвърляне на дружествени дялове и чл. 19 от ДОПК
Законът изрично посочва, че за виновно поведение може да се приеме и разпореждане с имущество, включително прехвърляне на дружествени дялове, когато лицето е знаело или е било длъжно да знае, че дружеството има публични задължения и с това действие се уврежда възможността за тяхното събиране.
На практика това означава, че ако управителят прехвърли фирмата в момент, в който има натрупани данъчни или осигурителни задължения, и след сделката дружеството остане без активи и без реална дейност, НАП може да приеме, че прехвърлянето е част от схема за избягване на плащане.
В такива случаи ограничената отговорност на дружеството може да бъде пробита, а задълженията да се потърсят лично от управителя.
Типичният риск при прехвърляне на дружество с дългове
В практиката на приходната администрация често се срещат случаи на т.нар. прехвърляне на фирма на “бушон”. Обикновено това включва няколко характерни елемента.
Фирмата има значителни задължения към НАП, които са известни на управителя чрез подадени декларации, ревизии или покани за доброволно плащане. Малко преди прехвърлянето активите на дружеството се разпродават или източват, а дяловете се прехвърлят на лице без реална икономическа възможност да продължи дейността.
След сделката дружеството остава без имущество, не осъществява дейност и не обслужва задълженията си. В тази ситуация НАП често приема, че именно действията на предишния управител са довели до несъбираемостта на дълга.
Какво трябва да докаже НАП, за да ангажира лична отговорност
За да бъде ангажирана лична отговорност, НАП е длъжна да докаже едновременно наличие на виновно поведение, пряка причинно-следствена връзка между това поведение и невъзможността за събиране на задълженията, както и реална несъбираемост, настъпила именно вследствие на действията на управителя.
Съдебната практика е последователна, че чл. 19 от ДОПК не е санкция за лошо управление или неуспешен бизнес, а изключение, което се тълкува стеснително.
Кога прехвърлянето на фирма не води до лична отговорност
Прехвърлянето на дружествени дялове не води до лична отговорност, когато сделката не е довела до влошаване на възможността за събиране на публичните задължения. Това е така, когато дружеството е било в затруднено финансово състояние още преди сделката, когато не са източвани активи и когато новият собственик реално поема управлението и дейността.
В подобни случаи дори наличието на задължения не е достатъчно основание за прилагане на чл. 19 от ДОПК.
Защо професионалната консултация е решаваща
Прехвърлянето на фирма с история и задължения е правно чувствителна операция. Неправилно структурирана сделка може да доведе до сериозни последици за управителя години след като формално е напуснал дружеството.
Предварителният анализ на задълженията, финансовото състояние и риска от лична отговорност позволява прехвърлянето да бъде извършено по начин, който е законосъобразен и защитим при проверка от НАП.
Личната отговорност при прехвърляне на фирма не е автоматична последица от смяната на собствеността. Тя възниква само при наличие на конкретни предпоставки, свързани с виновно поведение и увреждане на интересите на държавата.
Затова всяко прехвърляне на фирма, особено когато има данъчни или осигурителни задължения, следва да се планира внимателно и с професионална правна и счетоводна помощ.
Юрист, магистър по право от Юридическия факултет на Софийския университет.
Сферите, в които специализира са дружествено и търговско право, търговски марки, GDPR – защита на лични данни и юридически лица с нестопанска цел.
Profirms
