За да постигнем големи успехи, трябва да приемем възможността за провал

Най-сладката победа е тази, която е постигната най-трудно. Тази, която те кара да дадеш най-доброто от себе си, да се бориш с всичко, което имаш, да оставиш душата и сърцето си в битката. Обществото отхвърля загубилите. Поради тази причина историята помни само победителите.

Като във всяко нещо и тук си има изключения. Става дума за тези провали, които полагат основите на един бъдещ успех. Такъв е случаят с Томас Едисон, който се провалил 1000 пъти преди да успее да изобрети електрическата крушка. Когато го попитали какво е чувството да се провалиш 1000 пъти преди да успееш, той отговорил, че не се е провалил 1000 пъти, а просто крушката е изобретение, което е създадено в 1000 стъпки.

Избрано от блога: 5 емоции, които успешните предприемачи не познават

За разлика от Едисон, много от нас се стремят всячески да избегнат провала. Всъщност, понякога сме толкова фокусирани върху това да не се провалим, че оставяме на заден план основната цел, а именно да пожънем успех. А разликата между това да не се провалиш и да успееш, е огромна.

Неуспехът е заклеймен от обществото. „Провалът не е вариант“ – казва Джери Бостик от NASA, когато трябва да върнат повредената Аполо 13 обратно на Земята. Може би, когато нещата са на живот и смърт, когато втори опит не е възможен, тогава провалът би могъл да бъде фатален. Не така обаче стоят нещата в предприемачеството, например, а и в живота като цяло.

Провалът е най-големият учител в живота

Ако погледнем по-отблизо великите умове в исторически план, ще видим, че провалът не е нещо страшно, непоправимо и необикновено. От Дарвин до Фройд, до бизнес величията и спортните легенди на нашето време, провалът е един изключително мощен инструмент, един трамплин към последващи велики успехи.

„Загубените битки са най-големият учител в живота, но за жалост хората се боят от това и не го разбират“ – заявява Ралф Хийт, управляващ съдружник в Synergy Leadership Group и автор на „Да празнуваме провала: Силата да поемаш рискове, да правиш грешки и да мислиш на едро“. Вместо това хората избират да играят насигурно, да летят под радара, повтаряйки същите „безопасни“ ходове отново и отново.

Те работят, вярвайки, че ако предизвикват вълнение в морето, ще привличат внимание. По този начин никой няма да им търси отговорност за неуспеха, защото, когато не се стремиш към нещо трудно, към нещо велико дори, възможността за провал е много по-малка.

Въпреки всичко, в днешната пост-кризисна икономика, някои работодатели са осъзнали тази истина и вече не се страхуват толкова от провала, а напротив – готови са за него под всякаква форма. Според една статия на Business Week, някои умни работодатели вече подбират служители, в чиито CV-та ще открият както големи успехи, така и някои провали. Логиката е много проста, а и оказава се – ефективна.

Интересно от блога: Защо „тройкаджиите“ се реализират по-добре в живота

Работодателят предпочита да наеме човек, който има опит в кризисни ситуации, довели до неуспехи. Той вярва, че такъв човек има безценен опит, който може да бъде използван за предотвратяване на подобни кризи. Опит, който може да направи тънката разлика между провала и успеха.

„Най-бързият път към успеха, е да се отнасяш към провала без капка страх!“

Те са ветерани, когато говорим за опит с неуспеха. Гигантски корпорации като General Electric или Virgin Atlantic са базирани на философията, че големият успех зависи от поемането на голям риск и провалът е просто част от играта. Лидерите на такива компании не правят трагедии от допускането на грешки, а си взимат поуки от тях и ги превръщат в успех. За да си вършат правилно работата и да бъдат успешни, тези компании и техните лидери трябва да са пределно наясно с този закон – „за да успееш, трябва да поемеш риск, а опасността от провал е просто част от играта“.

За да бъдат конкурентноспособни те си играят с риска всеки ден. Изпробват нови идеи, нови начини, технологии, продукти и какво ли още не. Все неща, които могат да те провалят, ако вземеш грешното решение. Но те го правят с ясното съзнание, че място за страх от провал няма, а и дори да се появи, той ще донесе със себе си куп уроци, които ще построят основите на един бъдещ успех.

Каквото и да си говорим, провалът не е приятен. Той обаче е неизменна чат от пътя към успеха и можем да се сблъскаме с него във всеки един момент. Ключът е как ще реагираме, какви поуки ще извлечем какво ще последва.

Затова казваме, че когато гледаме на него по правилния начин, като на учител, като на факт, от който да се поучим и да извлечем положителното, той може да се превърне в трамплин към бъдещи успехи.

Ако успеем да го третираме по този начин, ще успеем и да постигаме целите си. Когато се страхуваме от него, рискуваме да бъдем посредствени, да не предприемаме рискове, да не постигнем нищо. Тогава той е страшен. Но когато успеем да проумеем, че страхът е просто едно състояние на ума и се нагърбим с поемането на рискове, бидейки готови да се провалим, тогава, рано или късно, ще започнем да постигаме големите си цели.

Още от блога: 10 малки неща, които успешните хора правят различно