Често се случва, когато някой микро или малък бизнес спре да работи, собственикът му да реши, че не е необходимо да се занимава със закриване на фирмата, защото „няма смисъл” или пък просто не му се дават пари за нещо, което вече така или иначе не работи и предпочита да я „замрази“.
В нашата практика сме били свидетели и на много фирми, които се регистрират с идеята да развиват бизнес, но така и никога не стартират начинанието, за което са създадени, а остават „замразени“. Ето защо е добре преди фактическото откриване на фирма, да имате детайлен бизнес план за нейното бъдещо развитие.
В тези случаи собствениците на тези фирми, къде от незнание, къде от безотговорност, пропускат един много важен момент – това, че не развиват бизнес съвсем не означава, че нямат отговорности към неработещата си фирма.
Нещо повече – дългосрочно една неработеща, но незакрита фирма, може да струва много по-скъпо от процедурата по закриване.
Сметни бързо и лесно цена за закриване на твоята фирма.
Защо да закрием фирма без дейност?
ДДС
Ако една фирма без дейност не бъде прекратнена, тя може да те вкара в неприятности и разходи. В особено голяма степен това важи за фирмите, които са регистрирани по ДДС, но не само. За тях има задължение за подаване на ежемесечни декларации от момента на регистрацията на фирмата по ЗДДС.
Всяка пропусната ДДС декларация може да доведе до санкция от НАП, а спирането на дейност НЕ прекратява задължението за подаване на декларации всеки месец.
Това, разбира се, струва пари, защото представлява счетоводна услуга, която се заплаща всеки месец на счетоводител.
Осигуровки
Имали сме случаи, в които клиент се обажда, за да ползва нашите услуги за закриване на фирма без да подозира, че всъщност е натрупал задължения под формата на неплатени осигуровки. На нашия въпрос дали знае за някакви задължения, неплатени осигуровки и т.н., клиентът категорично заявява, че няма такива. Последващата проверка в НАП при подаване на заявлението за прекратяване на дейност по чл. 77 от ДОПК, обаче, показва наличие на задължения към държавата под формата на невнесени осигуровки от страна на самоосигуряващото се лице собственик на фирмата.
Това се получава поради простата причина, че често, когато търговецът спре дейността си, той мисли, че не е необходимо изрично да уведомява някого за това. Нещата обаче не стоят по този начин и собствениците на фирми, които се самоосигуряват през тях
трябва да подадат т.н. ОКД-5 – декларация за самоосигуряващи се лица, в която се посочва датата, към която лицето прекратява/прекъсва дейност.
Това е особено неприятен момент, когато става дума за период от няколко години, в които фирмата реално не извършва дейност. Собственикът обаче не се е погрижил да разбере какво точно се прави, когато дейността спре и по този начин си „печели” допълнителни разходи по закриването – хем ще трябва да плати задълженията, хем ще плати услугата по заличаването на фирмата от Търговския регистър.
Прехвърляне на фирма – неподходящ способ
Често хората прибягват и до една хитрост, когато дойде моментът да спрат да работят с дадена фирма. Те предпочитат вместо да минат по по-дългата и скъпа процедура по закриването, просто да прехвърлят фирмата на друго лице. Ако дружеството е чисто откъм задължения и някой реално се нуждае от тази фирма, то в този похват няма нищо лошо.
В повечето случаи обаче, до този метод прибягват хора, които искат да се отърват от фирмата си, знаейки, че тя има задължения. Ако обаче задълженията са за осигуровки и заплати, прехвърлянето вече е невъзможно, защото прехвърлителят трябва да деклрарира, че фирмата не дължи заплати и осигуровки на служителите си, а за деклариране на неверни данни се носи наказателна отговорност.
Освен всичко, този вариант е доста рисков, защото в зависимост от размера и естеството на задълженията, държавата може да потърси отговорност от прехвърлителя, тъй като именно при неговото управление са натрупани задълженията. В нашата практика сме имали случай, при който прехвърлителят бе търсен за натрупаните по време на неговото управление задължения под формата на данък добавена стойност.
Годишно приключване и декларации без дейност
Да допуснем, че все пак всичко е наред – фирмата няма задължения, всички трудови договори са надлежно прекратени, подадена е необходимата декларация за спиране осигуровките на собственика и всеки месец прилежно се подава нулева ДДС декларация. За съжаление това съвсем не е достатъчно и дори да сте свършили всички тези неща, имате още задължения по неработещата си фирма.
Без значение дали е регистрирана по ДДС, или не, всяка година фирмата трябва да подава декларация без дейност, а за първата година след прекатяване на дейността, се изготвя и подробен финансов отчет за изминалата година, който се подава към три институции – НАП, НСИ и ТР.
Нашата препоръка
Това, което ние бихме искали да посъветваме нашите клиенти и читатели, е да не търсят по-лесни или по-евтини начини да се отърват от своята фирма без дейност, защото това доста често може да доведе до нежелани резултати и всъщност да предизвика по-големи финансови загуби, отколкото, ако просто се обърнете към специалисти, които могат най-добре да помогнат в създалата се ситуация.
И не забравяйте – ако решите само временно да спрете дейност с намерение в бъдеще да продължите да работите с тази фирма, трябва да подадете споменатото вече ОКД-5, за да знае НАП, че не дължите осигуровки занапред. Тези, които са регистрирани по ДДС не трябва да забравят да пускат всеки месец нулева ДДС декларация до момента, в който решат дали ще продължат някога дейност.
И друго много важно нещо – задължително да се състави финансов отчет за последната година, в която фирмата е имала дейност, както и всяка година след това да се подават декларации, че фирмата вече няма дейност.
Ако смятате, че няма да ви се наложи повече да работите с фирмата, то не се колебайте и закрийте дружеството изцяло, защото много често чуваме: „Абе, имах там една фирма, ама беше много отдавна и нямам представа какво става с нея“.
Тези думи не вещаят нищо добро. Успех!